Казвам се Александра Априлова и вярвам, че човек не избира изкуството – по-скоро то избира него. Моето първо истинско вдъхновение дойде още в детството ми в родния ми град Шумен, където израснах в семейство на театрални дейци. В ателието на театъра често наблюдавах как от парчета плат и дърво се раждат кукли и декори. За мен това беше магия – свят, в който всичко може да оживее, стига да имаш въображение.

С времето рисуването се превърна в моята лична сцена. В училище с профил „Изобразително изкуство“ разбрах, че именно цветовете, формите и линиите са езикът, чрез който мога да говоря най-искрено. Нямах нужда от аплодисменти или прожектори – достатъчно беше листът, четката и усещането, че съм намерила своята посока.

Днес продължавам да развивам тази посока и в академичен план – уча „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ в Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. Вярвам, че задачата на изкуството е да дава не само знания и умения, а и радостта от творчеството – онази магия, която ни свързва със себе си и с околния свят.

В работата си обичам да се потапям в природата – пейзажи, цветя, животни и дори измислени същества намират път до платното или екрана. Често моите картини и илюстрации носят усещане за приказност, защото ми харесва да смесвам реалността с капка въображение.

Извън рисуването съм майка на прекрасно момиченце, което ме учи на търпение, смях и умението да виждам света отново през детски очи. Обичам спокойните моменти с чаша кафе, хубава музика и онзи уют, който идва от малките неща.

Ако трябва да се опиша накратко – аз съм човек, който търси красотата в простите моменти и я превръща в образи. Чрез изкуството си искам да напомня, че светът винаги може да бъде малко по-пъстър и малко по-магичен, стига да му позволим.