Лятна еуфория

Лято е! Август е! Какво по-хубаво от горещите емоции, които нетърпеливо чакаме всяка година?!
Е, и аз си взех порциона за тази година и се връщам обратно към рутината.

През изминалите 2 месеца имаше емоции.
Ще ставам отново ученичка. Back to school! Кандидатствах в ШУ „Епископ Константин Преславски“ – специалност Педагогика на обучението по изобразително изкуство. Приеха ме! Харесаха портфолиото ми и съм една от 15-те избрани кандидати с най-висок бал, по думите на тяхна служителка. Бях много щастлива! И сега съм! И покрай еуфорията, с наблжаването на учебната година, идва и леко притеснение.
„Ще се справя ли?!“ Започвам първото си висше образование през 30те години от живота ми. Без работа, с дете на 6 години, без баби и дядовци, без стринки. Защо сега ли? Заради системата в България, която упорито само взима от майките, не дава шанс за работа (на интервю, когато работодателят разбере, че имам малко дете, повече не се обажда), не им дава възможност да се развиват по никакъв начин. Всеки се спасява, както може! И ако въпросната специалност, за която кандидатствах не беше държавна поръчка (освободена от семестриални такси) едва ли щях да запиша. При все, че съм безработна… Но ето че късметът ми се усмихна и сега имам възможността да се развивам в това, в което искам. Да продължа да сбъдвам детската си мечта, макар и на 34 години.
Друго, което ми мъчи главата е „Дано детето не се разболява, че да мога да ходя да се уча…“ В детските градини знаете как е…. Инкубатори за бацили и през 2 седмици децата са болни и ги пращат у дома. Та сега преди началото на учебната година започвам ударен курс „Укрепване на имунната система – на баба едишънът (edition)“ :D .
Другата есен детето ще е първокласник. Ще учим яко и ще плачем и двете! Знам си аз! Ама няма как…. Учим се от раждането, та чак до смъртта.

На море успях да отида. На нормална почивка за няколко дни. Даже два пъти. Благодарение на моята половинка. И му благодаря! Той си знае. Беше страхотно! Беше релаксиращо. На мен ми трябва малко. Бяхме си на нашето черноморие. И искам да ви кажа, че никакъв ол инклузив, пакет – шезлонг, чадър и възглавница не може да замести мъкненето на раници, чадъри, стол, хладилна чанта. В тези неща е чарът. И по обяд да си вземеш фрапе в пластмасова чаша или сандичи от близкото капанче и да им се наслаждаваш с доза пясък на плажа. Не, наистина! Предпочитам така! И беше хубаво!

Та…. и това отмина. Сега съм у дома с детето. Ваканция е. Търся вдъхновение, че да започна да рисувам. Не съм хващала молив и четка от около месец може би. Последния ми акрил беше на морски пейзаж. Преди да отидем на море. Може би трябва да завърша летния цикъл отново с нещо морско… Ще видим…

Очаквам новото начало през септември. И дано съдбата, Ковид и всичко лошо бъдат благосклонни, че да мога да уча и да ходя на лекции. Не остана… Очаквам с нетърпение да вляза в университета и да продължа започнатото. Да сбъдвам детската си мечта! :)